Или как аз и Крис отидохме за уикенда до Фукуяма (провинция Хирошима) и обратно, с главната цел да видим как Мисато и Рина мъжоретстват за последен път. Кратко пояснение: и двете момичета са наши приятелки, които изкараха един семестър в България. Те учат в университета Фукуяма и тази година завършват, като последното им грандиозно представление се пада да е през втория ден на фестивала на университета (те са сладката черешка на тората един вид :D ). Ние с Крис им бяхме обещали да отидем да ги видим, затова се организирахме набързо и така се озовахме на първият и за двете ни университетски фестивал, но за това след малко.
На отиване пътувахме заедно с автобус (Крис не е фен на влаковете, ама пък автобусите са по-скъпи), а после аз се връщах сама с влака, тогава беше и първото ми успешно прикачване, още си се гордея с него :D Както установих, освен че автобусите са по-скъпи, те закъсняват, ама че наглост! Вместо да пристигнем по график в 12 и 10, стигнахме в 13 и 40(еми все едно стандартното закъснение на БДЖ влака София-Бургас, ама аз се разглезих нещо тука). Милият Шинджи, който дойде да ни посрещне, изчакало му се е чакането. Ама какво да се прави, и двете нямахме функциониращи телефони да го предупредим. Както и да е, пийнахме набързо кафе и отново на път, този път да видим въпросния фестивал.
На отиване пътувахме заедно с автобус (Крис не е фен на влаковете, ама пък автобусите са по-скъпи), а после аз се връщах сама с влака, тогава беше и първото ми успешно прикачване, още си се гордея с него :D Както установих, освен че автобусите са по-скъпи, те закъсняват, ама че наглост! Вместо да пристигнем по график в 12 и 10, стигнахме в 13 и 40(еми все едно стандартното закъснение на БДЖ влака София-Бургас, ама аз се разглезих нещо тука). Милият Шинджи, който дойде да ни посрещне, изчакало му се е чакането. Ама какво да се прави, и двете нямахме функциониращи телефони да го предупредим. Както и да е, пийнахме набързо кафе и отново на път, този път да видим въпросния фестивал.

