2014/12/25

За Коледа...торта?!

   Както вече знаете, японците не са християни... но те празнуват Коледа. По-конкретно тук е празник за семействата с малки деца и най-вече за влюбените двойки. "Откъде-накъде пък двойките?? Японска му работа!"- ще кажете вие. Странно е наистина, ама все пак ще се опитам да рационализирам, доколкото мога :D
 Българите напоследък празнуват Свети Валентин и Хелоуин, въпреки че не са наши празници. Японците пък са взели от Западът идеята за Коледа, защото кой не обича да празнува? "Колкото повече, толкова повече" е казал Мечо Пух (поне все този негов цитат чувам). Та, взели са те Коледа, ама като не са християни, няма как да разбират религиозния й смисъл, затова от нея са останали пищните гирлянди, коледни елхи, блещукащи лампички и тем подобни, както и размяната на подаръци. Толкоз. За сметка на това, пък са добавили някои елементи, които правят празника "Японска Коледа".

  На първо място - романтиката. Вечерта на 24 декември всяка двойка, сякаш за да докаже пред всички колко е сплотена и романтична (но може би най-вече да натрие носовете на задръстените хора, които си нямат половинка), наконтва се от глава до пети, отива да вечеря във възможно най-луксозния ресторант и по възможност нощува в най-лъскавия хотел(а леглото е обсипано с розови листенца). Много желателно е жената да получи нещо блещукащо, чиято цена да е с много нули. Този нюанс на японската Коледа аз оприличавам изцяло на Свети Валентин (японският Свети Валентин също е различен, ама за това в друг пост).

2014/12/20

Нова година се посреща на чисто!

...или как Силвия доброволства да помогне с почистването на близкия храм. Давам 10 точки за всеки, който успее да разпознае моя милост на снимката :D Добре де, може да не ви е много трудно, ама ако аз бях така замаскирана и се разминехме на улицата, никакъв шанс да ме разкриете!
 Като въведение трябва да обясня, защо почистването се прави точно преди новата година. С идването си тя изтрива лошите спомени и случки и носи нов късмет - тя е нов и бял чаршаф за леглото на човешкия живот. За японците посрещането на Нова година прилича много на нашата Коледа - семейството се събира на трапезата и се хапват специални манджи. Също така, преди да дойде време за празничната вечеря, къщата трябва да се изчисти от всякакви нечистотии (не какво да е чистене, ами из основи!), за да може да се премахне негативната енергия и през идната година да се случват хубави неща на семейството. Като цяло чистенето и миенето е обвързано с пречистването на мястото и на хората в религиозните представи на японците, затова са такива чистници.
 Да се върна на темата, а именно - чистенето на храма. Звучи не особено впечатляващо, но всъщност е доста мащабно събитие, което дори се предава по телевизията из цялата страна. Като се записвах, не знаех за това... Имаше стотици хора, главно на средна възраст, които бяха дошли от различни краища на страната, специално за да вземат участие. Групички от ученици също се мяркаха, но 80% от присъстващите бяха пенсионери. Това беше един от моментите, когато много ми се наби в очите проблемът със застаряващото население на страната (страничен факт:всъщност с идването на 2020г. по прогнозите на специалисти Япония ще стане страна на "много застаряващо население", т.е. повече от 20% от населението ще е над 65г.). Всички доброволци бяха разпределени на групи, а навсякъде имаше поставени хора, които да наглеждат работата и да обясняват на неориентираните. Организацията беше много добра, браво на японците. Аз и още десетина познати и приятели от общежитието, с които заедно се записахме, бяхме разпределени към проект "Градско благоустройство". Нашата група беше обзаведена със сини якета, които лесно се разпознаваха в тълпата (много удобно, защото няма как да си изгубиш хората). Кърпите и маските също бяха пък полезна броня против мръсотията,  прахолякът беше на талази.

2014/12/18

На Киото снегът му отива ^^

Абсолютно изненадващо не само за мен, ами и за всички японски обитатели на града, в Киото заваля сняг. Студ. Издишан на бели облаци въздух. Фигури, увити в шалове. Иии Силвия на колело, бързаща да не закъснее за лекции.
Щастие! Едвам изчаках до края на учебния ден, че да мога да се разходя из съседния на университета храм, докато все още снегът не се е разтопил. Кой знае дали пак ще вали през декември, трябва възможно най-много да му нарадвам... А как валеше само! Почти на парцали! В двора на университета имаше сумати студенти, замерващи се със снежни топки и правещи мини снежни човеци. Аз пък обяснявах на приятелите си, как в България си честитим първия сняг и си натъркваме бузите за здраве.  

Както и да е, убедете се сами в истинността на заглавието ;)

2014/12/12

Японското меню :3

***Първо, да обърна внимание на заинтересуваните от вас, че има ОЩЕ един нов пост, но е със задна дата, затова се появява някъде по-назад из архива(не рядко ще се случва, защото се опитвам да поддържам хронологичен ред). :3

Преминаваме към темата на настоящия пост, надявам се да ви се услади ;) да, смейте се, че да не повторя пак неуспешната шега xD Събрала съм снимки на някои от нещата, които съм си поръчвала напоследък, без особен ред или умисъл.
Специално обръщение към мама: задължително да покажеш на баба, че да се успокои, че не съм умряла от недохранване xD

2014/12/07

Кобе, случайна среща с майко, моменти из страниците на приказка

 Тази неделя дестинацията ми беше Кобе с две главни цели: да се видя с Или, колежка от Софийския, и да се насладя на Луминарие, неописуемо красивото осветление.
Както се досещате, тъй като осветление по светло не върви, то беше последната точка от изследването на града.
Първата беше Икута джинджа, където за моя изненада все още се срещаха червените короните на дърветата. В Киото за жалост бяха обрулени от темпераментните проливни дъждове напоследък тероризиращи района.

2014/11/28

Doshisha Eve - фестивалът на Дошиша


Знаете ли коя е най-приятната учебна седмица? - тази, чийто уикенд започва още от сряда!!
Почивка, разходки, пътуване, безделица и още много неща, с които да оползотворя изведнъж увеличилото се свободно време. Но за това в друг пост, този е посветен на виновника за дългата почивка, а именно - университетския фестивал.
 В Япония всяко училище и университет си има фестивал, който се провежда веднъж годишно с цел да се сближат учениците, че и родителите да могат да се порадват на оправните си дечица (ако приемем, че имат възможност да посетят фестивала, разбира се). Въпросните фестивали се организират и провеждат от самите ученици, разделени по класове, както и по клубове по интереси, а учителите само наблюдават отстрани, доколкото знам аз. Та, учениците решават какво да правят на фестивала, например дали ще продават нещо, или ще танцуват, или пък ще правят работилничка... възможностите са безбройни.

2014/11/27

Внезапна доза културен шок


Мисля да се фокусирам върху черешката на тортата от последното ми пътуване из Осака - качването на 60-тия етаж на най-високия небостъргач в Япония, прясно-прясно построен това лято. Гледката ще я нося в сърцето си до края на живота си, убедена съм. Може би една от причините е, че в момента, в който погледнах през стъклото, най-сетне абсолютно и болезнено осъзнах къде се намирам последните 2 месеца. В този пост няма много да се обяснявам, просто, защото нито имам думи, нито мога да предам усещането... оставям снимките да говорят за себе си. Само ще спомена, че асансьорът, който се изкачва от 16-тия до 60-тия етаж, извършва процеса точно за 40 секунди.
 ///Определено ще се върна още веднъж там, задължително през нощта, така че очаквайте втора част.
Клипче 1 

2014/11/22

Отново да се съберем < 3

 Готино ми е да се запознавам с хора от различни краища на света, да си упражнявам японския на по бира във възможно най-тесните барчета, да обикалям храмовете и тесните улички на Киото с новите ми приятели от общежитието. Вече два месеца това правя, не ми остава много време да се почуствам самотна... но има и такива дни. Тогава ме залива носталгията за България, за лицето на мама, за възможността да се обадиш на колежка и да се уговорите след половин час да излезете на кафе. В такива моменти гледам да се обадя на някого от семейството, ако ли пък не става, следват приятелките ми разпръснати из Япония (все пак с тях сме в една часова зона, по-лесно е). И все пак нещо липсва, не достига, тежи... Само като се сетя, че и така съм много по-облагодетелствана от хората в миналото, които са поддържали връзка единствено чрез писма, и наистина не мога да си представя как бих се справила аз без Скайп, Фейсбук, Вайбър и всякаквите модерни технологии за комуникация! 
 Затова и много ме ощастливи новината, че Ели, Дими и Били са се организирали да посетят за 3-4 дни старата столица, съответно и мене )ама аз съм убедена, че съм приоритетът на пътуването им; прелестните есенни пейзажи, с които се слави Киото, пасти да ядат!). Седмицата, през чиито петък трябваше да пристигнат, съм я изкарала в нетърпение, примесено с още повече ентусиазъм... съответно не особено концентрирана в съдържанието на лекциите :D Имахме грандиозни планове да посетим възможно най-много от емблематичните за града места през деня, както и най-доволните барове през нощта, сънят хич не ни беше приоритет! Ама толкова вървене от месеци не бях виждала, брутална мускулна треска ме държеше сигурно цяла седмица след това. И постоянно щракане на снимки, нямаше момент да остане неувековечен.

2014/11/16

Покоряване на Даймонджи

Йеей, ъпдейт! нищо, че е един от не малкото изостанали/закъснели постове (този конкретно с месец...)
И така, Силвия изкачи планина от основата й чаак до върха, доколкото може да се нарече планина със скромните 465 метра :D Бях супер ентусиазирана и с нетърпение очаквах да дойде неделята, защото времето беше прекрасно, дърветата вече сменяха премяната си, а и това щеше да бъде първото ми изкачване на каквито и да е издадени географски обекти.
Въоръжена с раница, минерална вода и онигири за подсилване, започнах покоряването на една от емблематичните за града планини (а Киото е обграден от доста такива).

2014/11/09

Шопинг съкровище :3

Тази събота беше набелязана още от преди две седмици за шопинг. Въоръжена с непокъктнатата за месец октомври стипендия, нямах търпение смело да атакувам непознатата територия на киотските молове и магазини за дрехи.
 Крайна цел на мисията: равни черни боти, сив дебел пуловер и кожени ръкавици, с удобен захват, че хем да си карам колелото без да ми замръзват пръстите, хем да не се хлъзгат, като хвана дръжките.
 Екип: Ели, която си търси обувки, и Ацуна, една много сладка полу-американка, полу-японка, която има нужда от топли дрехи(защото, като живееш в Калифорния, 10 градуса явно ти се равняват на зима).
Време за изпълнение: 5 часа, има няма още 40 минути за придвижване от базата до бойното поле.
Статус на мисията: наполовина изпълнена xD
Статус на агента: удовлетворен!

Беше много забавно да обикалям магазините в женска компания, не ми се беше случвало от преди да замина за Япония. Много се смяхме, много глупости изприказвахме, на всякакви хора се нагледахме, сумати дрехи минаха пред критичните ни погледи. Прибрах се с главоболие, причинено от глъча, на който бях подложена цял следобед; гладна, защото бях обядвала набързо едно онигири; и с усмивка, защото си бях прекарала невероятно.

2014/11/06

Дъждовен следобед и пак замък

След дълга липса на муза в комбинация с обилно количество мързел, нааай-сетне ви представям още един от много закъснелите постове!


Замъкът Ниджо, още един от обектите на Световното културно наследство на  ЮНЕСКО. И само на 20-тина минути вървене от общежитието ми. Аз реших обаче да отида след лекции, така че ми отне двойно повече време де. Така е, като си в настроение за разходки из дъжда. 
 За мое щастие, снимките се получиха много добре, въпреки мрачното време. Заслугата я отдавам изцяло на новия ми телефон, който след един месец канене и туткане си купих. Пълно задоволство! От сега нататък ще ви засипвам с още повече снимки!

2014/11/02

Приказки и реалност


 Здравейте, скъпи мои! ^^ От месец не съм се подвизавала в блога, затова реших, че е крайно време да ви успокоя, че съм жива и здрава. Надявам се и вие да сте :))) 
В Киото есента настъпва бавно и плахо, но неизбежно. Студ, облаци, разхождащи се чадъри и дъждобрани, яхнали колела, се редуват с топли слънчеви лъчи, лазурно небе и препичащи се на тревата през обедната почивка студенти. Температурната разлика между деня и нощта се увеличава, а дърветата сменят одеждите си, за да подхождат на сезона. В магазините от началото на октомври още се продават характерните за есента стоки - сладки с вкус на тиква или сладки картофи, напитки с непроменен вкус, но пък с нашарени с есенни листа етикети. Още една-две седмици и ще е перфектното време за наслаждаване на момиджи, или обагрените в червено и оранжево корони на дърветата. И аз като японците мисля да се впусна в пътешествие до най-известните с красотата си кътчета из района, за да намеря най-живописното от всички. Очаквайте снимки ^^

И така, към основната тема на този пост!

2014/10/18

Първото ми странстване из Япония

 Или как аз и Крис отидохме за уикенда до Фукуяма (провинция Хирошима) и обратно, с главната цел да видим как Мисато и Рина мъжоретстват за последен път. Кратко пояснение: и двете момичета са наши приятелки, които изкараха един семестър в България. Те учат в университета Фукуяма и тази година завършват, като последното им грандиозно представление се пада да е през втория ден на фестивала на университета (те са сладката черешка на тората един вид :D ). Ние с Крис им бяхме обещали да отидем да ги видим, затова се организирахме набързо и така се озовахме на първият и за двете ни университетски фестивал, но за това след малко. 
 На отиване пътувахме заедно с автобус (Крис не е фен на влаковете, ама пък автобусите са по-скъпи), а после аз се връщах сама с влака, тогава беше и първото ми успешно прикачване, още си се гордея с него :D Както установих, освен че автобусите са по-скъпи, те закъсняват, ама че наглост! Вместо да пристигнем по график в 12 и 10, стигнахме в 13 и 40(еми все едно стандартното закъснение на БДЖ влака София-Бургас, ама аз се разглезих нещо тука). Милият Шинджи, който дойде да ни посрещне, изчакало му се е чакането. Ама какво да се прави, и двете нямахме функциониращи телефони да го предупредим. Както и да е, пийнахме набързо кафе и отново на път, този път да видим въпросния фестивал.


2014/10/10

Айде на пазарааа


Сборни снимки на какво ли не, знайно и незнайно, които направих един все още летен ден(помня, че беше адска жега!). Всички са на различните сергии из може би най-известния пазар в Киото - Нишики. За разлика от този по улица Терамачи, той е традиционен, т.е. не се продават пластмасови аниме фигурки, последен писък на модата дрехи, тапиока чайове, гофрети и т.н. Тук може да видите как се гравират на ръка стоманени готварски сатъри; да си купите сладурско плюшено меченце от плат, боядисан по специфичен за района метод ; да дегустирате всякакви туршии, чайове, подправки и най-накрая да нямате място за реалния обяд; да се опитате да си изберете клечки за хранене, но всички да са толкова красиви, че да ви е непосилно да се спрете на по-малко от десетина; да се нагледате на толкова много видове риби, миди и морски създания, че направо свят да ви се завие... с две думи, има за всекиго по нещо! ^^

2014/09/28

Златният павилион

///Говорейки за изостанали постове...

Още докато беше непоносима жега в Киото(въпреки че е  почти октомври...) аз, Ели, Крис, Мишо и Шинджи решихме, че като истински туристи не може да не отидем да се полюбуваме на една от най-посещаваните(кхъмм... поизтъркани?) за града ни забележителности. Все пак едвам бяхме започнали лекции и университетски ориентации, така че имахме достатъчно свободно време за обикаляне. Както разбрах същия ден, решението е било на място, тъй като Златният павилион е меко казано на майната си от всяко едно място, където се подвизавам обичайно аз. След близо 50 минути таралянкане в претъпкан автобус, който за мой ужас се движи в грешното платно на улицата(!още не съм свикнала на обратното движение тука), пристигнахме до целта си, където ни чакаше Мишо, тъй като неговия университет също е на майната си, т.е. в непосредствена близост до нея.


2014/09/27

Чорапи за какво?!??

Отидох с някои от новите си приятели до един традиционен пазар. Този пост обаче не е за това(мухахаха зъл смях). След подробно оглеждане, опипване, снимане и дегустиране във въпросния пазар се залутахме из разни улички и стигнахме до друг, модерен такъв, май го споменах във втория си пост. Този път имах достатъчно време да се навирам в различните магазинчета. Искам да ви представя следния предмет, на който попаднах в едно от тях.
*Моля, барабани!*
Да, това са чорапчета за столове(аз, каквато съм разсеяна, първоначално си помислих, че са детски, но после се загледах в етикета). ЗА СТОЛОВЕ! Като се замисля, доста хитър начин да предпазиш пода си от драскотини...

2014/09/26

ОЩЕ храна :3

 Не знам дали проявявате много интерес към японските манджи, напитки и всякакви храни, ама аз продължавам да ги споделям. Нали съм си чревоугодник, ще ме потърпите(Лана, предварително се извинявам, че те подлагам на това, ама поне ще знаеш какво е вкусно, като дойдеш тука).

Никуман, или както аз го оприличавам, японски дюнер. Представлява тесто с някаква плънка, приготвено на пара. Класическият никуман е пълен със свинска кайма и лук (доколкото заключих,  докато доволно си похапвах). Моят беше и с кашкавал, още съм виждала и с аромат на пица. Тестото е много пухкаво, а самият никуман ти го дават парещ от витрината и предизвиква обилно отделяне на слюнка. Аз досега съм си купувала само от комбини, не знам къде другаде може да се срещнете с него. Та, тъй като изобщо не прилича на дюнер, защо го оприличавам на такъв? Ами много просто - това е храната, която ти се прияжда в 2 сутринта и МОЖЕ да си купиш веднага, както и когато си пийнал и искаш да се облажиш с нещо(хората от студентски, знаете за какво ви говоря :D ).
Тука пък съм снимала плодово мляко с боровинки, кръстено "България". Всъщност фирмата "Мейджи" произвежда кисело мляко, плодови млека и даже мляко за пиене(НЕ айрян, сладко е). Единствената разлика е, че тукашното кисело мляко не е много кисело, но консистенцията е същата и ароматът е точен. Аз съм доволна от досега пробваните техни продукти И много щастлива, че поне на кисело мляко мога да се наслаждавам в Япония.
С някои от съседите ходихме на якисоба/ окономияки заведение. Беше много малко, тясно, леко западнало и пълно с хора. Мисля, че това са критериите за добра кухня тук? Мнооооого беше вкусно, изядохме си всичко, а бирата се лееше край горещата плоча. Определено ще се върнем там, единодушно заключихме всички.
Близък план на якисоба - печени на плоча(на вашата маса, точно като окономияки) спагети. Нашите бяха със скариди, октопод и свинско, добавя се и зеле накрая. Сладко мъчение е да наблюдаваш как цвърчат напевно под носа ти и издават превъзходен аромат, но да трябва да изчакаш да станат готови, за да им се насладиш. Всъщност поръчахме и окономияки, ама тях не ги снимах...да не си помислите, че само с това сме се задоволили :D


2014/09/21

За японското кафе...


...или как Силвия се разочарова :D 
 Още в деня, когато пристигнах, отидохме в нещо като сладкарница с Мисато, Шинджи и Ели. Аз имах тежка нужда от енергия, съответно исках да си взема едно добро, силно кафе. Шок номер едно: жената на касата ме пита дали искам малко кафе и същевременно ми показва една чаша с размер на водна! Шок номер две: кафето има вкус на вода с лек намек за кафе.
 И така, реших, че мога да си позволя специален пост, посветен на японското кафе, просто защото беше голяма изненада за мен. Обикновеното кафе тук е с американски стандарт, т.е. много като количество и изключително слабо. Та от там и разочарованието ми - аз съм свикнала да се обръщам към кафето за енергия и събуждане(обвинявам студентския живот за това!), така че, като не мога да си го набавя, ставам тъжна и мърмореща. 
Опитах какви ли не кафета, които се предлагаха в различните комбини(за комбини обещавам да направя пост), но изводът е само един - явно еспресо в японските умове често включва и мляко. А периодично и много захар... Пих кафе и в кафенета с невероятна и обнадеждаваща атмосфера, но уви... и там кафето беше незадоволително -  слабо и захарно.
Затова, след известно време на душевен и телесен тормоз(наистина имах нужда от помощ с безсънието, което ме беше налегнало заради разликата във времето), отидох до най-близкия супер още първата седмица и закупих най-големия буркан с европейско кафе, което предлагаха. Не е евтино удоволствие, но определено си заслужаваше!
 Нескопосана снимка на кипро кафене, където бях заведена от една съседка. Ако трябваше да стигна до там сама, не бих успяла. Минава се през една малка врата, после по тесни стълби, а самото помещение събира максимум 20 души. Атмосферата обаче беше страхотна - барман, облечен с риза, елече и вратовръзка, ти приготвя кафето със  запарена в чайник вода; музиката е акустична, сякаш се носи от пианист на горния етаж; интериорът е като от старите влакове първа класа по филмите.


Кафе от въпросното заведение, което имаше божествен мирис, но почти никакъв вкус. За сметка на това придружаващия го крем беше невероятен, само като се сетя за него и ми се прихожда пак там.

 
И последно, искам да добавя, че тук кафенетата ми се струват с много по-различна, определено в хубания смисъл, обстановка. Може би като посетя малко повече, ще кача снимки, за да добиете представа, защото аз нещо не мога да я предам с думи.

2014/09/17

Първи крачки из кампуса



За всички вас, които тръпнат в очакване да видят бъдещото ми място за обучение (или пък мъчение), публикувам няколко особено нескопосани снимки на Дошиша Имадегава кампуса. Някой ден може и да направя по-добри, стига да не ме домързи...което вероятно ще се случи. 
По мои първи впечатления мястото не е толкова голямо(15тина сгради с различна големина), ама все пак това е първия кампус, т.е. университетът е основан на това място, и защото е в центъра на града, няма накъде много да се разширява. Има доооста по-просторен кампус извън града, на 1 час път с влак май беше, но аз нямам работа там. Малко е кофти, защото всички спортове са в него, но нямам намерение да пътувам по 2 пъти седмично и да давам доста пари, само за да си начеша на крастата да играя тенис. Вместо спорт ще си карам завещаното колело до унито и обратно. Нещо трябва да компенсира количеството храна, което поглъщам все пак.
Не че знам как изглежда наистина европейски кампус, но сградите ми навяват точно това усещане. Мисля, че целта на създателя е била точно такава де, доколкото разбрах от един познат, имащ интерес към университета. Някои от постройките даже са с историческо и/или архитектурно значение. Много ми харесват зелените площи, в които човек спокойно може да си стои, похапва или препича(не че японците се препичат де, точно обратното, те се покриват с пластове дрехи в жегите, а жените са екипирани с дълги ръкавици и въоръжени с плътни чадъри, независимо дали навън пече или е облачно!!). Естествено навсякъде има и автомати за напитки, така че няма опасност да останеш жаден.

2014/09/13

Един ден из рибешкия свят

 Май е крайно време за нов (изостанал) пост... знам, Лана, ще се опитам да ги зачестя :D
 Ходих на аквариум. За първи път през живота си. Беше страхотно, невероятно, интересно,..абе все хубави епитети. Всъщност мястото беше посветено на морските и океанските обитатели, нямаше речни риби. Беше много по-огромно от очакванията ми и от впечатлението, което създава сградата отвън. Та, казва се Кайю:кан и се намира в Осака, ама като не съм много ориентирана, не можах да разбера точно в коя част(абе има Гугъл за по-любопитните). 
"Щом е в Осака, тогава как успя да стигнеш до там благополучно?!" сигурно някои от вас се чудят... и то с право :D Ами всъщност заведе ме Шинджи, така че аз просто си пътувах и го следвах при необходимите прикачвания. На връщане обаче трябва да се похваля как САМА си хванах ПРАВИЛНИЯ влак за Киото, тъй като това за мене си е лична ориентационна победа.

 Денят е събота времето, както виждате, е прекрасно, а наоколо е пълно със семейства с малки деца и влюбени двойки, излезли с намерението да се разходят сред морските обитатели. Снимах канала от малко молче отстрани на океанариума(ако има такава дума?), където всъщност се отбихме да хапнем първите ми окономияки. Все пак вече беше станало около 14.00, а с цялото това пътуване и смяна на влакове и метра човек огладнява! После разбрах, че наистина е била добра идеята, защото прекарах поне 4 часа в гледане на рибки, пингвини, че даже и маймуни.
 Това са въпросните окономияки, първо в процес на печене, а после в съвършено завършен вид. Бяха невероятно вкусни и прекрасни, дори съм убедена, че мога да си ги похапвам всеки ден(стига да имах пари де). Представляват нещо като зелеви палачинки, като какво друго има в тях зависи от поръчката ти. Нашите имаха скариди, октопод и май свинско, ама не съм много сигурна. Всяка маса в заведението си имаше плоча, за да може да са си топлички през цялото време, а служител ги приготвя буквално пред очите ти. Аз внимателно наблюдавах, че другия път искам да отида в окономияки заведение, където сам си приготвяш храната ^.^
 Някаква адски дълга риба, която ме впечатли и реших да я споделя и с вас.
 Най-странният бозайник, който съм виждала - капибара. Голям е може би колкото овца, а е от семейство гризачи. Като го гледах през витрината ме обземаше едно такова усещане, че нещо не е както трябва в него...наистина странно животно :D
 Специално за Дими +1 бонус снимка с пингвини, благодари ми с храна после :D


 Любимата ми експозиция беше на рибките от Големия бариерен риф, те бяха малки и пъстри в най-ярките нюанси на синьо, жълто, лилаво, розово, оранжево... и всякакви комбинации от цветове. Жалко е, че на снимките не си личи много колко красиви бяха наистина.

 Да, имаше и китова акула! Единият аквариум беше невероятно голям и пълен с всякакви акули и скатове. По спомени беше висок около 3-4 етажа, но няма как да съм сигурна, защото сградата е така направена, че вървиш надолу спираловидно и така виждаш и няколко еднакви аквариуми, но на различни нива.
 След най-странния бозайник искам да ви представя и най-странната риба - на японски е мамбо, а на английски е sunfish. Няма как да се разбере от снимката, ама е много голяма и изключително смешна. Докато я гледах, през цялото време се хилех като идиот :D Ама вижте я само каква форма има и малките и щръкнали перки! Как да не й се смее човек!
 Много ми харесват скатовете, просто защото всичките имат сякаш  едно  усмихнато изражение, че чак изглеждат дружелюбни.
 Тези раци просто ме ужасиха! През цялото време стояха неподвижно и заплашително с внушителните си дълги крайници, сигурно по 1-1,5 метра всеки. И сега като ги видя, пак ме побиват тръпки...

 Аз принципно изобщо не съм фен на медузите, ама тези бяха особено красиви, затова правя изключение с тях. Особено мъничките долу - не ви ли напомнят на звездно небе?

 И от арктическата експозиция ви представям този сладур, който наблюдаваше хората край него с огромен интерес. Все едно не той, а ние сме експозицията! Беше уникално миловиден, иска ти се да го галиш като кученце и да си плувкате заедно във водата.
Йеей, случихме на храненето на красивите пъстри рибкии! Пс. това са зелеви листа.

Тука приключвам със снимките от океанариума, но те бяха изключително малко в сравнение с броя на рибите, които видях. Опитах се да снимам всичко, ама от време на време се улисвах реално в гледане, а и много от снимките просто не се получиха. Делфините пък бяха прекалено бързи и не успях да ги снимам. Тях пък особено ми се искаше да заснема, защото имаше и майка с бебето си и те плуваха и си играеха заедно и бяха невероятно сладки!
Наистина ви препоръчвам, ако имате някога път към Япония и по-конкретно Осака, да се отбиете там. Парите си заслужават, невероятно изживяване е.

Още малко храна, този път за вечеря. Първите ми такояки, божествено вкусни, меки и изгарящи езика. Охх, защо досега всичко е било толкова услаждащо ми се?! Вече започвам да се притеснявам дали няма да се наложи да си купя кантар... а баба се притесняваше, че ще умра от глад тука :D
Мисля, че един изглед, заснет от мола над гара Осака, е добър завършек на деня и поста ми. Наистина да наблюдаваш свечеряването от 10-тия етаж беше спиращо дъха ми. Осака е огромен град, а!







2014/09/12

Първа разходка из града

  И така, на 11 с Ели решихме да се захванем за работа и да свършим някои важни неща. Едно от тях беше да отидем да общината и там да си направим здравна застраховка и да ни напечатат адреса на онази "лична карта", която споменах в предния пост. Да ви кажа, тогава вече наистина се почувствах като чужденец... предния ден все пак го прекарах в компанията на японски приятели, които вършиха едва ли не всичко вместо мен и нямаше време да усетя, че не разбирам нещо или пък че съм се изгубила. Да, ама като ми връчиха един заплашителен формуляр за попълване с някакви административни детайли и незнайни думи, много бързо ми се промени света. Добре, че имаше една женица, чиято работа беше да помага на загубени индивиди като мен правилно да си напишат данните, иначе не знам какво щях да правя. Ама поне 2 часа изкарахме в общината де. После ходихме до кампуса да предаваме и там някакви документи и касови бележки; след това пазарихме в японския еквивалент на магазин за левче... И неусетно денят си отмина, а ние бяхме изморени и готови за сън... не че успях да спя реално, ама за това обвинявам тялото си, че бавно привикна с часовата разлика.

2014/09/10

Приказката започва с...излитане!

 Иии с още по-голямо от очакваното закъснение(вече 8 дни) най-тържествено обявявам този блог за отворен! Вадете шампаскотооо!! \(^o^)/
 Реших, че е подходящо да започна с малко снимки още от пътуването ми... все пак това за мен е първото излизане от страната И първото качване на самолет! Че и два пъти за един ден.
 Не на последно място, искам да споделя огромната си благодарност на онзи незнаен човек, който, като е купувал самолетните ни билети, се е объркал и ги е взел бизнес класа. Където и който и да си, да знаеш, че те обичам! Пътуването беше страхотно, не спрях да си хапвам през цялото време, дори успях и с шампанско да си поглезя небцето(поне 3 пъти... ама шшт!).
 Таа това е явно един от двата бизнес салона на летище София.

В София времето беше прекрасно и много се радвам, че седях до прозореца (Ели, благодаря ти за което), защото гледката беше невероятна и неописуема.

 Докато се издигахме, имах чувството, че самолета преминава през различните пластове на небето...