2014/12/25

За Коледа...торта?!

   Както вече знаете, японците не са християни... но те празнуват Коледа. По-конкретно тук е празник за семействата с малки деца и най-вече за влюбените двойки. "Откъде-накъде пък двойките?? Японска му работа!"- ще кажете вие. Странно е наистина, ама все пак ще се опитам да рационализирам, доколкото мога :D
 Българите напоследък празнуват Свети Валентин и Хелоуин, въпреки че не са наши празници. Японците пък са взели от Западът идеята за Коледа, защото кой не обича да празнува? "Колкото повече, толкова повече" е казал Мечо Пух (поне все този негов цитат чувам). Та, взели са те Коледа, ама като не са християни, няма как да разбират религиозния й смисъл, затова от нея са останали пищните гирлянди, коледни елхи, блещукащи лампички и тем подобни, както и размяната на подаръци. Толкоз. За сметка на това, пък са добавили някои елементи, които правят празника "Японска Коледа".

  На първо място - романтиката. Вечерта на 24 декември всяка двойка, сякаш за да докаже пред всички колко е сплотена и романтична (но може би най-вече да натрие носовете на задръстените хора, които си нямат половинка), наконтва се от глава до пети, отива да вечеря във възможно най-луксозния ресторант и по възможност нощува в най-лъскавия хотел(а леглото е обсипано с розови листенца). Много желателно е жената да получи нещо блещукащо, чиято цена да е с много нули. Този нюанс на японската Коледа аз оприличавам изцяло на Свети Валентин (японският Свети Валентин също е различен, ама за това в друг пост).

2014/12/20

Нова година се посреща на чисто!

...или как Силвия доброволства да помогне с почистването на близкия храм. Давам 10 точки за всеки, който успее да разпознае моя милост на снимката :D Добре де, може да не ви е много трудно, ама ако аз бях така замаскирана и се разминехме на улицата, никакъв шанс да ме разкриете!
 Като въведение трябва да обясня, защо почистването се прави точно преди новата година. С идването си тя изтрива лошите спомени и случки и носи нов късмет - тя е нов и бял чаршаф за леглото на човешкия живот. За японците посрещането на Нова година прилича много на нашата Коледа - семейството се събира на трапезата и се хапват специални манджи. Също така, преди да дойде време за празничната вечеря, къщата трябва да се изчисти от всякакви нечистотии (не какво да е чистене, ами из основи!), за да може да се премахне негативната енергия и през идната година да се случват хубави неща на семейството. Като цяло чистенето и миенето е обвързано с пречистването на мястото и на хората в религиозните представи на японците, затова са такива чистници.
 Да се върна на темата, а именно - чистенето на храма. Звучи не особено впечатляващо, но всъщност е доста мащабно събитие, което дори се предава по телевизията из цялата страна. Като се записвах, не знаех за това... Имаше стотици хора, главно на средна възраст, които бяха дошли от различни краища на страната, специално за да вземат участие. Групички от ученици също се мяркаха, но 80% от присъстващите бяха пенсионери. Това беше един от моментите, когато много ми се наби в очите проблемът със застаряващото население на страната (страничен факт:всъщност с идването на 2020г. по прогнозите на специалисти Япония ще стане страна на "много застаряващо население", т.е. повече от 20% от населението ще е над 65г.). Всички доброволци бяха разпределени на групи, а навсякъде имаше поставени хора, които да наглеждат работата и да обясняват на неориентираните. Организацията беше много добра, браво на японците. Аз и още десетина познати и приятели от общежитието, с които заедно се записахме, бяхме разпределени към проект "Градско благоустройство". Нашата група беше обзаведена със сини якета, които лесно се разпознаваха в тълпата (много удобно, защото няма как да си изгубиш хората). Кърпите и маските също бяха пък полезна броня против мръсотията,  прахолякът беше на талази.

2014/12/18

На Киото снегът му отива ^^

Абсолютно изненадващо не само за мен, ами и за всички японски обитатели на града, в Киото заваля сняг. Студ. Издишан на бели облаци въздух. Фигури, увити в шалове. Иии Силвия на колело, бързаща да не закъснее за лекции.
Щастие! Едвам изчаках до края на учебния ден, че да мога да се разходя из съседния на университета храм, докато все още снегът не се е разтопил. Кой знае дали пак ще вали през декември, трябва възможно най-много да му нарадвам... А как валеше само! Почти на парцали! В двора на университета имаше сумати студенти, замерващи се със снежни топки и правещи мини снежни човеци. Аз пък обяснявах на приятелите си, как в България си честитим първия сняг и си натъркваме бузите за здраве.  

Както и да е, убедете се сами в истинността на заглавието ;)

2014/12/12

Японското меню :3

***Първо, да обърна внимание на заинтересуваните от вас, че има ОЩЕ един нов пост, но е със задна дата, затова се появява някъде по-назад из архива(не рядко ще се случва, защото се опитвам да поддържам хронологичен ред). :3

Преминаваме към темата на настоящия пост, надявам се да ви се услади ;) да, смейте се, че да не повторя пак неуспешната шега xD Събрала съм снимки на някои от нещата, които съм си поръчвала напоследък, без особен ред или умисъл.
Специално обръщение към мама: задължително да покажеш на баба, че да се успокои, че не съм умряла от недохранване xD

2014/12/07

Кобе, случайна среща с майко, моменти из страниците на приказка

 Тази неделя дестинацията ми беше Кобе с две главни цели: да се видя с Или, колежка от Софийския, и да се насладя на Луминарие, неописуемо красивото осветление.
Както се досещате, тъй като осветление по светло не върви, то беше последната точка от изследването на града.
Първата беше Икута джинджа, където за моя изненада все още се срещаха червените короните на дърветата. В Киото за жалост бяха обрулени от темпераментните проливни дъждове напоследък тероризиращи района.