2014/10/18

Първото ми странстване из Япония

 Или как аз и Крис отидохме за уикенда до Фукуяма (провинция Хирошима) и обратно, с главната цел да видим как Мисато и Рина мъжоретстват за последен път. Кратко пояснение: и двете момичета са наши приятелки, които изкараха един семестър в България. Те учат в университета Фукуяма и тази година завършват, като последното им грандиозно представление се пада да е през втория ден на фестивала на университета (те са сладката черешка на тората един вид :D ). Ние с Крис им бяхме обещали да отидем да ги видим, затова се организирахме набързо и така се озовахме на първият и за двете ни университетски фестивал, но за това след малко. 
 На отиване пътувахме заедно с автобус (Крис не е фен на влаковете, ама пък автобусите са по-скъпи), а после аз се връщах сама с влака, тогава беше и първото ми успешно прикачване, още си се гордея с него :D Както установих, освен че автобусите са по-скъпи, те закъсняват, ама че наглост! Вместо да пристигнем по график в 12 и 10, стигнахме в 13 и 40(еми все едно стандартното закъснение на БДЖ влака София-Бургас, ама аз се разглезих нещо тука). Милият Шинджи, който дойде да ни посрещне, изчакало му се е чакането. Ама какво да се прави, и двете нямахме функциониращи телефони да го предупредим. Както и да е, пийнахме набързо кафе и отново на път, този път да видим въпросния фестивал.


  Оказа се, че университетът е доста отдалечен от града, в сравнение например с Дошиша - возихме се 20-тина минути на специално осигурените за празника автобуси. За сметка на това пък сградите му не бяха наблъскани една до друга и имаха големи градини и места за отдих помежду си, много подходящи да си изядеш на спокойствие обяда и да си разсееш главата от мислите за лекции. Много ми харесаха и планините в далечината, като цяло много природно и просторно място, няма натрапчиво човешко присъствие или прекалена градска шумотевица и жужене на пискливи женски гласове.
 С Шинджи и Крис обиколихме по-голямата част от територията на университета, разгледахме какво предлагат различните сергии (а те бяха много) и набелязахме какво искаме да посетим на следващия ден, защото той се падаше всъщност главният и имаше много събития и интересни неща за вършене. Към 5 най-сетне открихме Рина и Мисато, които се бяха подготвяли до последната секунда за изпълнението си и бяха заети с какви ли не подготовки, че и да помагат на едната от сергиите (тяхната група имаше сергия за мексикански такос). Докато се напрегръщаме и стана време да танцуват, ама вече се беше смрачило и осветлението хич не беше подходящо за снимки. Нямам нищо да ви покажа, но наистина бях впечатлена от синхрона на отбора им. А и самите момичета бяха просто толкова сладки и ентусиазирани, че няма как да не им се зарадваш и да пляскаш от все сърце.




 Не знам до колко е необходимо, но все пак реших да вмъкна и описание на хотелската стая (може би ме кара гузната ми съвест, така и не съм писала подробно в какви условия живея). За цената не беше нищо особено, ама като се има предвид, че просто ни трябваше място за нощуване една вечер, не мога да се оплача. Като всяко японско жилище входът към стаята е едно ниво под нейното, така че като влизаш се качваш едно стъпало. Функцията на ниското антре е да си оставиш там обувките и внесената мръсотия да не може да се разпространи по-навътре в стаята. Бонус съвет: ако ходите на гости на японци, събуйте си обувките и ги подредете прилежно (като маратонките вдясно), защото иначе ще направите много лошо впечатление на домакина ви: Тази майка й на нищо ли не я е научила?!?. Не че като съм си в моята стая внимавам особено много, ама това е друг въпрос (малко е като приказката за диетата - ако никой не те види, че ядеш нещо, то не се брои :D ).
 С Крис си избрахме стая в японски стил, което означава следните неща: 1.подът на стаята е застлан с татами; 2. леглото ти е постлан на земята футон (тънък сгъваем дюшек); 3.масичката ти е ниска и край нея се стои на възглавници. Не че сме се възползвали от масичката, бяхме прекалено заети да обикаляме из града и по-точно университета. Аз за първи път щях да спя на такова легло и наистина не знаех дали ще ми е удобно, но за моя изненада спах като бебе и на сутринта се чувствах много отпочинала и изобщо не бях схваната. Следващия път пак ще си поискам японска стая!


И да премина най-сетне към фестивала, първо със снимка на задължителните за всяко събитие от този вид сергии за храна и напитки. Независимо къде и какъв е фестивала, нещата, които се предлагат, са почти еднакви. Обичайните заподозрени са якисоба, окономияки, никуман, якитори, пуканки, палачинки, хот-догове и всякакви лесни и бързи за приготвяне вкусотии. На кое обаче да се спреш? Трудно е... :D


Задължително трябваше да пробвам сладоледът с вкус на роза. Фукуяма за Япония играе същата роля като Казанлък в България (всъщност двата града са побратимени!), само че тук хората много рядко са чували или пък знаят къде се намира този град. А след като на фестивала на розата в Казанлък се избере Кралица на розата, тя посещава Япония и идва и тук, където също се провеждат разни тематични събития. Сладоледът имаше много приятен, не прекалено натрапчив вкус, може би защото ароматът на роза беше за допълване на основния вкус - на мляко; комбинацията беше добра, предлагам да си я внесем :3 По-късно, като се чудех какви подаръци да купя за приятелите ми в Киото и обикалях из магазинчетата в главната гара на Фукуяма, видях какви ли не продукти с дизайн, а и с вкус на рози - близалки, кексчета, всякакви глезотийки, че и сладко (един от малкото български продукти, които се внасят тука е сладкото от рози, което ме води до мисълта, че нашето следва да е по-хубаво).

След лекото хапване успях да убедя Крис да се наредим за страшната стая. Освен номерче, получихме и по едно картонче, на което има някаква магическа смес; щом си задържиш пръста на нея, тя измерва нивото ти на стрес! За моя жалост не знам какво точно обърках, ама моето картонче така и не си промени цвета, така че ще си остане мистерия дали са успели да ме сплашат наистина.

 Преди малко споменах, че храните по фестивалите са горе-долу едни и същи, но тази е изключение. Известният и обичан специалитет на провинцията - Хирошима окономияки. Различават се от осакските окономияки с това, че имат и соба(японски вид паста) в съставките си. Комбинация, която ще ви накара да си оближете пръстите, без дори да ви е срам от това! Аз може да съм в Кансай, но определено съм пристрастна към Хирошима варианта.

Освен през страшната стая, с Крис минахме и през сградата на Факултета по океанология, където прекарахме поне час и половина. Оказа се много интересно място - имаше изложени красиви рибки с любопитни факти за тях (колко от фактите успях да разчета е друг въпрос); кът за буквално докосване до морските обитатели, където ти дават да погалиш морски звезди, охлюви и други живинки; басейнче с бебета рибки, които да се опиташ да си хванеш (уловката е, че инструментът ти представлява пластмасов обръч с дръжка, а на обръча е опъната хартия - след 2-3 минути хартията се къса и дотам с опитите xD ). Имаше и "направи си сам" работилничка за ключодържатели и висулки за телефон във формата на рибки. Избираш си предварително издялкана заготовка, след което си я шлайфоваш и изрисуваш както ти сърце иска. До мене седеше една млада майка, която старателно направи три рибки, които бяха с подобни цветове и украса, за всеки един член от семейството (японците много си падат по приличащи си неща, например с най-добрата ти приятелка да излезете по магазините облечени еднакво). Рибката на Крис (вляво) пък е облицована в станиол и лъска красиво.

Няколко от изложените пред стаята отредена за демонстрация на чаени церемонии аранжировки на цветя. Традиционно икебана върви ръка за ръка с чаената церемония, защото се е родила като част от декорация на помещението, където се поднася чая.




 
Нямам мои снимки с Мисато и Рина, затова прилагам една от фейсбук. В средата на снимката е любимият им лектор, на който веднага бяхме представени. Като за университетски преподавател ми се стори леко неглиже, но в хубавия смисъл. Моите преподаватели тук са доста хладни и прекалено професионални.

 И на последно място да спомена какво направих в края на двудневното си пътешествие - избрах за приятелите ми от общежитието омияге. Това ще рече подарък, който неписаният японски кодекс за културно и учтиво поведение едва ли не те задължава да купиш за приятелите и колегите си, когато ходиш на екскурзия някъде. Омияге обикновено е храна, с която посетеното място е известно (и често се произвежда само там), или пък емблематичен сувенир. Аз се спрях на момиджи манджю - тестено сладкарско изделие с пълнеж от сладка паста от червен боб (това е традиционният вариант за пълнеж), или пък яйчен крем, шоколад, крем със зелен чай (най-популярните "модерни" варианти). Всъщност манджю се правят из цяла Япония, но тези от провинцията Хирошима са известни с формата си на листо от кленово дърво - от там и името момиджи. Аз си опитах едно от тези с яйчния крем и не беше лошо, но не е нещо особено специално или толкова различно от японските сладки.

Няма коментари:

Публикуване на коментар