2015/02/26

Цъфнали дръвчета и ъпдейти


 Много кратичък пост, за да ви информирам, че най-сетне си седнах на задните части и сътворих два отдавна превтасали поста. Поради хронологичния ред на блога са със задна дата, затова и излизат много назад, трудно е случайно да ги забележите.
 Защото днес съм в услужливо настроение, направо ви давам линковете: №1 и №2. И само да отбележа, това далеч не са всички изостанали постове (за жалост), така че бъдете нащрек, следващите ще се появяват директно под този.
За да не е съвсем сухо и безинтересно, споделям снимка (особено си я харесвам нея) на едно от цъфналите из кампуса сливови дръвчета. Тепърва идва сезона на красивите пролетни цветове, очаквайте още много свеж материал - както съм написала в подзаглавието, Япония все пак е страната  на цъфналите вишни ^^

2015/02/05

Снежен фестивал - ден 1-ви

Авторска бележка: Пригответе се за мнооого дълга история за 3-дневното ми пътешествие до Сапоро, четвъртия по големина град за страната и административния център на префектурата Хокайдо. Всъщност толкова дълга, че се наложи да я разделя в няколко поста (да не говорим, че и снимките са внушително много)! :D Още като си стягах багажа за Япония, опаковах старателно здравите си, топли и верни зимни ботуши, с единствената цел да ми послужат за газене в дълбокия хокайдовски сняг. Т.е. още от тогава си бях наумила да отида и да видя ежегодния снежен фестивал, който се провежда в Сапоро! И когато милите ми Дими и Били ми се обадиха в началото на януари с предложение точно това да направим, бях супер щастлива и ентусиазирана (а почти бях отписала пътуването, защото като проверявах цени на билети и хотели, бая стабилна сума излезе. Да не говорим, че повечето хотели бяха резервирани още през декември... Добре че Биляна е като ловджийско куче с най-фино обоняние... за евтини хотелчета, автобуси, изобщо всякакви оферти)! Набързо резервирах билети за самолет и се заех да си мечтая за сняг и момичешко бърборене край топла печка. През цялата януарска сесия и прекаленото много изпити по японски ме държеше мисълта как, след като устискам фронта, трябва да мине само седмица и идва мечтаното пътуване!

И така, същинската история започва в 5 часа сутринта, когато къде спала, къде недоспала, заради прекалено много ентусиазъм от предстоящото пътуване, примесен с вечното ми притеснение да не би да се успя и да изпусна влака/полета, се излюпих от леглото, навлякох се с няколко ката дебели дрехи и забързах към гарата. Въпреки че тук влаковете тръгват на секундата, аз като истинска българка, свикнала на "надеждното" БДЖ, се настаних във влака 20 минути по-рано и се заслушах в гласа на машиниста, който съобщаваше какъв и за къде е влакът (другата ми параноя е да не съм объркала влака, въпреки че проверявам винаги около 100 пъти... какво да направя, изпитвам нелогичен страх от японските гари със суматите им линии и прекачвания). Преди да тръгнем чух същото съобщение поне още 10 пъти, на 4 различни езика... докато стигнем летището, вече бях намразила високоговорителите. Замислих се как тук всичко ти се съобщава педантично, че до втръсване (все си мисля, че само в Япония се счита за нужно да се съобщава на хората да внимават, като слизат от влака/ автобуса/ескалатора/... , за да не се спънат). Или пък просто съм по-раздразнителна, защото не съм си доспала?

2015/02/04

Тук-там из Киото

Реших, че съм насъбрала доста снимки, които сами по себе си не са достатъчно важни за отделни постове, затова реших да ги събера в един. Все пак са направени с цел да ги споделя с вас, няма смисъл да си ги държа закътани из прашните виртуални архиви на Гугъл Драйв-а ми. Казано с няколко думи: Предупреждение! Спам със снимки!




Започвам със снимките от българския ми телефон, те са още от октомври месец. Въпросният ден беше тъкмо преди идването на тайфун 8(или беше 7? почти съм сигурна за номера), затова и вест от човек на тях. Аз бях приключила рано-рано, защото от университета отмениха всички лекции след първата, пак заради тайфуна. Времето обаче беше много спокойно и реших да се възползвам от това и да поснимам на път към къщи каквото ми падне, за да видите и вие как горе-долу изглеждат тукашните улици.