Здравейте, скъпи мои! ^^ От месец не съм се подвизавала в блога, затова реших, че е крайно време да ви успокоя, че съм жива и здрава. Надявам се и вие да сте :)))
В Киото есента настъпва бавно и плахо, но неизбежно. Студ, облаци, разхождащи се чадъри и дъждобрани, яхнали колела, се редуват с топли слънчеви лъчи, лазурно небе и препичащи се на тревата през обедната почивка студенти. Температурната разлика между деня и нощта се увеличава, а дърветата сменят одеждите си, за да подхождат на сезона. В магазините от началото на октомври още се продават характерните за есента стоки - сладки с вкус на тиква или сладки картофи, напитки с непроменен вкус, но пък с нашарени с есенни листа етикети. Още една-две седмици и ще е перфектното време за наслаждаване на момиджи, или обагрените в червено и оранжево корони на дърветата. И аз като японците мисля да се впусна в пътешествие до най-известните с красотата си кътчета из района, за да намеря най-живописното от всички. Очаквайте снимки ^^
И така, към основната тема на този пост!
В една ранна есенна утрин се разходих отново до Осака, но този път целта ми беше известния тамошен замък, Осакаджо. Смръщеното време не успя да ме сплаши достатъчно, че да се откажа! Изгледът встрани е заснет от един мост, точно до изхода на най-близката до замъка гара.
Абсолютно случайно избраната дата изненадващо се оказа, че съвпада с един от местните мацури(традиционен японски фестивал). За тях по-подробно мисля да пиша някъде през лятото, защото тогава сякаш е пикът им. Та, снимала съм ви омикоши, или специални носилки, които се изкарват от шинто храмовете по време на мацури и се пренасят на рамене по определен маршрут. В тези носилки се подвизава божеството на конкретния храм, до колкото си спомням от часовете по религия и култура :D
Тъй като времето ни беше ограничено, трябваше да побързам за основната атракция за деня, затова толкова беше за мацури за сега.
Както се вижда на картата отстрани, замъкът е обграден от два канала, пълни с вода. След като прекосих първия, пред мен най-сетне плахо се показа най-горната част на замъка. Ентусиазъм! ^o^
Тук мисля да вмъкна съвсем малко история, че да не досадявам. В близост до сегашния Осакаджо, през 1496г. будистки монах от школата на Чистата земя построява монашеска обител, която в последствие се разраства до голям манастир с голямо влияние, известен като Ишияма Хонганджи (основният храм на тази школа се намира точно срещу моят скромен настоящ дом). През 1580г. въпросният влиятелен манастир бива изгорен до основи от Ода Нобунага, за да не му пречи в опита за обединяване на страната. След смъртта на Нобунага, на власт идва Тойтоми Хидейоши, който решава да построи на мястото на манастира резиденция, подобаваща на владетеля на Япония.
След като той умира обаче управлението преминава в ръцете на клана Токугава (където и остава в следващите 200 и повече години), като съответно замъкът пада по време на войната през 1615. Пет години по-късно по заповед на втория шогун Такугава започва мащабна реконструкция на Осакаджо, която трае цели 10 години.
Много от постройките, част от територията на замъка, биват унищожени още веднъж по време на бурните събития край Реставрацията на Япония(1868, падането на шогуната). След края на периода Мейджи, и навлизането на страната в империалистичния й период замъкът се използва от армията като база, а през Втората световна война за пореден път търпи щети и разруха от бомбардировките. След края на войната отново е възвърнат предишния му вид, като вече мястото е превърнато в музей, а през 1997 е включено към Регистрираните културни обекти на Япония.
.jpg)
С приближаването започнах да осъзнавам, колко висока е всъщност сградата!
(тук вече съм тъкмо пред преминаване на вътрешния канал)
Впечатли ме и как срещу една толкова запазена вековна част от японската история, излязла сякаш от захабените страници на книга с приказки, се извисяват лъскавите и хладни небостъргачи на големия град, които веднага те връщат към реалността.
За мащаб в кадър удобно влизат китайските туристи^^
А за да добиете представа колко е стръмна основата на замъка, прилагам снимката вдясно. Дано да е в помощ :))
Замъкът е 8-етажен, като най-горния етаж е описан от тераса, от която се разкрива невероятна гледка:
На различните етажи имаше изложени различни експонати, включващи документи, портрети, оръжия, одежди, макети на замъка през различните епохи, паравани, изрисувани с изображения на известни битки, много исторически сведения и още много интересни премети. Където обаче имаше нещо по-впечатляващо за снимане, не беше разрешено да се снима, така че ще ви покажа снимка на книгоразделителя, който си самоподарих за спомен от този ден... естествено, беше опакован в красива хартия, тематична за Осакаджо ^^
След два часа разглеждане на замъка, разхождане из околните градини и няколко набързо изядени такояки, дойде време за дългоочакваната среща с Валя! Тя учи в Осакския университет, ама кампусът й е доста отдалечен от града, така че пътува 40 минути заради мен, за да се видим за обяд и да се почудим как и двете се намираме в пъпа на железопътния транспорт на областта, заобиколени от хиляди забързани японци, на 10-тия етаж на небостъргач, хапваме вкусни и непонятни ястия и се намираме вече повече от месец на стотици километри от България. Шок, недоумение, усмивки и много бърборене! След няколко часа в разказване на животи, излязохме навън и пощракахме няколко снимки на околните сгради, така различни от българските, но лично за мен не в много добър смисъл. Радвам се, че избрах да уча в Киото, тук атмосферата е доста по-топла и сградите в мнозинството си не са с великански размери. А да не говорим просто за навалицата от хора, в един момент просто свят ти се завива! Не съм аз за метрополитен град, прекалено отчужден и самотен ми се вижда.

.jpg)
Нощната гледка в този град ме оставя без думи за пореден път...трудно е да се предаде усещането само чрез едно изображение(снимките ги направих, докато седяхме на 10-тия етаж на сградата от ляво, където се виждат дърветата).

.jpg)
.jpg)

.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)




.jpg)
Толкова е красиво Т_Т Ама наистина каква огромна разлика в атмосферата само като погледнеш към небостъргачите.... Малко е тъжно даже :D
ОтговорИзтриванеНа пръв поглед са много впечатляващи! Ама след няколко часа, прекарани в тях и в околностите им, някак си започват да не ти се нравят...поне при мене е така, де. ^^;
Изтриване