2014/12/20

Нова година се посреща на чисто!

...или как Силвия доброволства да помогне с почистването на близкия храм. Давам 10 точки за всеки, който успее да разпознае моя милост на снимката :D Добре де, може да не ви е много трудно, ама ако аз бях така замаскирана и се разминехме на улицата, никакъв шанс да ме разкриете!
 Като въведение трябва да обясня, защо почистването се прави точно преди новата година. С идването си тя изтрива лошите спомени и случки и носи нов късмет - тя е нов и бял чаршаф за леглото на човешкия живот. За японците посрещането на Нова година прилича много на нашата Коледа - семейството се събира на трапезата и се хапват специални манджи. Също така, преди да дойде време за празничната вечеря, къщата трябва да се изчисти от всякакви нечистотии (не какво да е чистене, ами из основи!), за да може да се премахне негативната енергия и през идната година да се случват хубави неща на семейството. Като цяло чистенето и миенето е обвързано с пречистването на мястото и на хората в религиозните представи на японците, затова са такива чистници.
 Да се върна на темата, а именно - чистенето на храма. Звучи не особено впечатляващо, но всъщност е доста мащабно събитие, което дори се предава по телевизията из цялата страна. Като се записвах, не знаех за това... Имаше стотици хора, главно на средна възраст, които бяха дошли от различни краища на страната, специално за да вземат участие. Групички от ученици също се мяркаха, но 80% от присъстващите бяха пенсионери. Това беше един от моментите, когато много ми се наби в очите проблемът със застаряващото население на страната (страничен факт:всъщност с идването на 2020г. по прогнозите на специалисти Япония ще стане страна на "много застаряващо население", т.е. повече от 20% от населението ще е над 65г.). Всички доброволци бяха разпределени на групи, а навсякъде имаше поставени хора, които да наглеждат работата и да обясняват на неориентираните. Организацията беше много добра, браво на японците. Аз и още десетина познати и приятели от общежитието, с които заедно се записахме, бяхме разпределени към проект "Градско благоустройство". Нашата група беше обзаведена със сини якета, които лесно се разпознаваха в тълпата (много удобно, защото няма как да си изгубиш хората). Кърпите и маските също бяха пък полезна броня против мръсотията,  прахолякът беше на талази.
 Първоначално се колебаех дали да се запиша, защото трябваше да съм станала и готова с първите петли в 5 сутринта. Едвам се измъкнах от леглото, изгълтах набързо едно силно кафе и се заех да напластявам катове дрехи, защото навън температурата беше под нулата. Като най-сетне бях готова, установих, че краката ми много трудно се побират в обувките, заради четирите чифта нахлузени чорапи. Да, ама нямаше как да се разделя с тях, защото в храма не се влиза с обувки, иначе постланите навсякъде рогозки ще станат на нищо. 
  Неудобно или не, запътих се към храма, който всъщност е точно срещу общежитието ми (срещат се снимки из предишни постове). Тълпите от хора, чакащи портите да бъдат отворени, ме изненадаха. Изненадата обаче беше приятна - двете главни помещения на храма са огромни, така че колкото повече доброволци, толкова по-бързо ще върви работата. В 5 и 30, когато вече се бяхме събрали всички, най-сетне ни пуснаха вътре.
  
 Церемонията беше много тържествена, аз останах изключително впечатлена. Първите 15-тина минути ги прекарахме в едната зала, а за вторите се преместихме в другата. И в двете церемонията беше една и съща - будистките монаси изключително учтиво благодариха на присъстващите за помощта, след което започнаха напевно да рецитират главната сутра на будисткото учение, към което принадлежи въпросния храм(т.е. Учението за чистата земя). И възрастните японци около мен се включиха в рецитирането. Беше някак магично преживяване. Гласовете им се извисяваха в хор; срички, чиито значение беше непонятно за мен, се ронеха една след друга. Можех само да слушам и да се чудя. Същевременно ме обзе едно невероятно спокойствие. Любопитно ми е как изглежда и звучи една молитва в християнска църква за хора, които са външни за религията...
  Трябва да споделя, че това общо хорово напяване на сутри много ме изненада. Японците принципно изобщо не се възприемат като религиозен народ. Празнуват си празниците и много много не се замислят защо нещо трябва да се прави по точно определен начин. Между младите хора има такива, които не различават шинтоистките от будистките храмове. Затова и не съм очаквала да стана свидетел на нещо такова. Имаше хора, които знаеха сутрите наизуст, нямаха нужда да четат от книжките си.
 След като религиозната част приключи, започна обяснение на графика на почистването - какви са етапите, коя група къде е разпределена, от колко до колко се чисти и кога има почивки. 
 Първата ни работа беше да се въоръжим с по две дълги бамбукови пръчки, с чиято помощ трябва да изтупаме татами - нещо като плетени от оризови влакна рогозки, които са традиционната настилка на японските къщи(доста скъпи при това). Самото тупане е много изморително, защото трябва да си наведен или приклекнал през цялото време, а едновременно с това да се придвижваш и да удряш пода с пръчките. А пък те се хлъзгат постоянно заради ръкавиците, ти ги стискаш по-здраво, сега пък започват да ти убиват нетърпимо... Трудна работа! Набитият в татами за една година прах също не се предава лесно! След половин час неспирно тупане в залите не се виждаше ясно заради облаците от вдигнала се мръсотия.
   Процесът нагледно:  + Цък за видео


 Добре де, ама каква е ползата да ги тупаме, след като прахът пак ще се слегне отгоре им? Всъщност, точно за да не стане така, след редиците от хора, които тупат, върви още една редица, чиято функция е да издухва прахоляка навън. Представете си наредени хора, размахващи усърдно гигантски ветрила... отиде си образа на Япония като страна на модерните технологии, а!
<<Пример за въпросните ветрила
>>Униформените ни якета+загатнат образ на бамбуковите пръчки















 След сякаш безкрайното тупане, което всъщност беше само половин час, дойде време за почивка за събиране на силите. Получихме по 2 онигири и гореща супа от мазно свинско месо, които ми се сториха като най-вкусното ядене на света. Наистина много подходящи за възстановяване на енергията ми! Даже и умебоши-то (солено-кисело-сладка на вкус туршия от японска слива) си изядох, а аз хич не харесвам вкуса му принципно.

 Почивката свърши и дойде време на втория етап от почистването - забърсване с мокри кърпи на татами. Моите две бели кърпи за отрицателно време станаха черни. Като казвам черни, наистина имам предвид черни! Смяна с нови и пак усилено търкане... така пак половин час.



















  След "измиването" отново имахме почивка; аз не се чувствах особено изморена, но пък липсата на сън започна да се усеща. Добре го бяха измислили хората.
 Докато доброволците си почиваха, възпитаниците на храма (това включва и монасите, и студентите към университета; да, въпросното будистко учение си има и частен университет към него; виждала съм и техни детски градини) нямаха много свободно време. Те трябваше да излъскат високите и трудно достъпни места в помещенията, както и "свещените" места, където не могат да стъпват обикновените хора.
 По време на тази почивка аз и Ели си тръгнахме, защото трябваше да ходим на предколедно пазаруване. Мога обаче да ви кажа, че последният етап на чистенето е било подсушаване на татами, защото те са особено податливи на мухлясване. 
 Като цяло, не съжалявам изобщо за жертваните няколко часа сън. Преживяването си заслужаваше, успях да видя една неподозирана от мен страна на японците, както и да се почуствам поне малко полезна!

4 коментара:

  1. Мисля, че си най- в дясно на снимката. Или бъркам? Трудничко е да те позная. :D
    Звучи като невероято преживяване.
    Също така супер странния метод на чистене. Защо не изнесат просто татами-те навън и не си изтупат на свеж въздух? Сигурно си има някакъв чалъм де.

    ОтговорИзтриване
  2. Браво, Димии! Ти си първата, която позна :D Анито и Акихито ме сбъркаха с момичето с черната шапка(може би защото и аз имам подобна?).
    За чистенето, не знам със сигурност, ама татами са стотици и може би няма място? Или пък са закрепени за пода? Не може да няма причина xD

    ОтговорИзтриване
  3. Ха, наистина много интересно! Особено това със сутрите o_o
    Организацията определено е на ниво, де :Д Чистене на японски храм=achievement unlocked! :D

    ОтговорИзтриване