2014/12/25

За Коледа...торта?!

   Както вече знаете, японците не са християни... но те празнуват Коледа. По-конкретно тук е празник за семействата с малки деца и най-вече за влюбените двойки. "Откъде-накъде пък двойките?? Японска му работа!"- ще кажете вие. Странно е наистина, ама все пак ще се опитам да рационализирам, доколкото мога :D
 Българите напоследък празнуват Свети Валентин и Хелоуин, въпреки че не са наши празници. Японците пък са взели от Западът идеята за Коледа, защото кой не обича да празнува? "Колкото повече, толкова повече" е казал Мечо Пух (поне все този негов цитат чувам). Та, взели са те Коледа, ама като не са християни, няма как да разбират религиозния й смисъл, затова от нея са останали пищните гирлянди, коледни елхи, блещукащи лампички и тем подобни, както и размяната на подаръци. Толкоз. За сметка на това, пък са добавили някои елементи, които правят празника "Японска Коледа".

  На първо място - романтиката. Вечерта на 24 декември всяка двойка, сякаш за да докаже пред всички колко е сплотена и романтична (но може би най-вече да натрие носовете на задръстените хора, които си нямат половинка), наконтва се от глава до пети, отива да вечеря във възможно най-луксозния ресторант и по възможност нощува в най-лъскавия хотел(а леглото е обсипано с розови листенца). Много желателно е жената да получи нещо блещукащо, чиято цена да е с много нули. Този нюанс на японската Коледа аз оприличавам изцяло на Свети Валентин (японският Свети Валентин също е различен, ама за това в друг пост).

 На второ място - ягодово-сметановата торта и пърженото пиле от KFC. И двете са толкова търсени, че трябва предварително да си резервираш, за да се подсигуриш. Още през ранния ноември KFC бяха изкарали табели, че вече се приемат резервации за Коледа! Не знам кой е бил начело на маркетинговия отдел на KFC в Япония преди 50-тина години, ама определено е бил гений... Аз лично не видях смисъл в коледното пържено пиле, така че не съм го пробвала и не мога да споделя впечатления, но надали име нещо магично във вкуса му. Но на коледната торта просто нямаше как да се откаже! Беше много пухкава и мека, ягодите бяха сочни и изненадващо сладки, а в крема се усещаше и нюанс на масло т.е. личеше си, че е от качествена сладкарница, а не от най-близкия супер. Много вкусен и приятен начин да започнеш деня (принципно се хапва за десерт на предколедната вечеря, ама нямаше как, вечерята беше прекалено обилна!).

  Сега вече ще ви споделя конкретно за моята Коледа, или по-точно Бъдни вечер. Край празниците на човек най-много му домъчнява за семейството и приятелите, за  гласът на мама, който те укорява как още не си станал от леглото, и за ароматът на домашни гозби, който се носи из къщата. Това се отнасяше в пълна сила и за мене - с наближаването на Коледа мрачното настроение и желанието да съм си вкъщи, а не в тази така различна страна, където съм един странник. За да се преборя с негативните мисли и депресията, реших, че трябва да си украся стаята подобаващо за празника. Много съм благодарна на Алекс, която беше тук преди мене, защото освен че ми обясни какво ли не свързано с университета и живота в Япония, ми остави и най-различни битови предмети. Между тях имаше и малка коледна елхичка и украси за нея (между другото, вече е февруари, а елхичката още си стои на бюрото ми). Приятелят ми също беше предупреден да не очаква много ентусиазъм от мене по празниците, както и че нямам намерение да празнувам Коледа по японски. Тъй като не можех да телепортирам мама и баба при мене, нито себе си при тях, реших да направя всичко възможно, за да се доближа до родното, а именно - да сготвя постни манджи и да сме на българска трапеза!

 За основно ястие се спрях на леща, защото и преди съм я готвила, така че имах малко или много самоувереност, че ще се получи. А и не знам тукашният бял боб колко време трябва да се вари, докато омекне.  Другото ми ястие със засищаща функция беше картофи соте. Бързо и лесно, без да са необходими много продукти. Малко преварих картофите, ама благодарение на съветите на мама, успях да спася положението.
 Идеята ми да си донеса чубрица и копър от България беше много добра, държа да се самопохваля. Без тях нито лещата, нито картофите щяха да имат точния вкус(на българско!). Тъжното е, че след това копърът изчезна някъде, вече няма как да издокарам таратор през лятото. :((

 Лесната работа приключи, дойде време за питката... Охх, като се сетя как я месих и ми става горчиво-сладко. Оказа се, че не е лесно да докараш съотношението брашно:вода толкова лесно, сигурно 4-5 пъти добавях още ту от едното, ту от другото, че да е с правилната консистенция тестото. Така е, като до сега не се бях пробвала да правя питка (забелязах, че от както съм тука, готварските ми умения лека-полека се извисяват). Както и да е, след прекалено дълго време тюхкане и месене(къде е неволята, като ти трябва??), най-сетне тестото беше готово и трябваше да го оставя да втаса. Второто предизвикателство за деня! Японските жилища са с никаква изолация, а и често пред дограмата си подухва ветрец...иди и затопли цяла стая, за да ти втаса питката. В резултат на много умуване, завих я с една хавлия и я напъхах под котацу-то, оказа се много хитър ход. Два часа втасване по-късно, през които малко се панирах, че няма да се надигне, вече изглеждаше готова за фурната (още нещо типично за младите е да нямат фурна, а само микровълнова и котлони; аз се оказах късметлийка, защото микровълновата на гаджето имаше и функция на фурна^^). Тъй като въпросната фурна до сега не беше ползвана, на мене се падна честа да съм първата й потребителка... затова и питката малко се попрепече :D 
 Малко преди да стане готова, се прибра и гаджето от лекции(Коледа не е официален празник, не се почива). Беше някъде към 7 часа - тъкмо време за сядане на масата. Аз пък бях много щастлива и доволна от себе си, че съм се справила със задачата да докарам до някаква България в Япония, било то и за ограничено време(докато се изяде всичко :D ). Също така, няма нещо по-вкусно от храната, за чийто вкус си копнял от няколко месеца и най-сетне сам си успял да приготвиш!
 
Трапезата(моята гордост!):



1 коментар:

  1. Ааа, трапезата е един път, наистина! Бравоо! (сготви ми и на мен някой път хахах... това май прозвуча зловещо, идващо от анонимен профил :Д)

    ОтговорИзтриване