2015/02/04

Тук-там из Киото

Реших, че съм насъбрала доста снимки, които сами по себе си не са достатъчно важни за отделни постове, затова реших да ги събера в един. Все пак са направени с цел да ги споделя с вас, няма смисъл да си ги държа закътани из прашните виртуални архиви на Гугъл Драйв-а ми. Казано с няколко думи: Предупреждение! Спам със снимки!




Започвам със снимките от българския ми телефон, те са още от октомври месец. Въпросният ден беше тъкмо преди идването на тайфун 8(или беше 7? почти съм сигурна за номера), затова и вест от човек на тях. Аз бях приключила рано-рано, защото от университета отмениха всички лекции след първата, пак заради тайфуна. Времето обаче беше много спокойно и реших да се възползвам от това и да поснимам на път към къщи каквото ми падне, за да видите и вие как горе-долу изглеждат тукашните улици.

 


Тротоарите са доста тесни, а при особено тесните улички изобщо липсват. По думите на хората, които учат в университетите из Токио обаче, улиците на Киото били просторни и тротоарите - широки. Не искам да знам колко по-тясно може да е от това, което съм видяла. Обещавам да споделя лични впечатления, след като най-сетне се дотътря и аз до столицата.

Стандартните жилища са от 3 до 6 етажни сгради с апартаменти, като досега не съм виждала нито една с асансьор, а и незнайно защо външните им коридори са отворени т.е. вратите на апартаментите се виждат отвън спокойно. Има и високи жилищни сгради, но те се водят луксозни и не са по джоба на обикновените хора.

Установих, че японската представа за парк съвпада с българската представа за голяма градина. В моя град има точно един истински парк, който за мое дълбоко съжаление е на 40 минути път от вкъщи... Ако искам да се разходя, общо взето имам един вариант - да странствам из кварталните улички. Липсата на зелени пространства явно тежи и на местните, затова те компенсират със саксийни растения. Саксии с всякакви цветя, храстчета и зеленина са сгушени на групички във всяко свободно пространство пред входовете, по парапетите на терасите и къде ли още не. Там, където няма никакво пространство за преминаване, пак са скупчени саксии. Чаровно е!


Японската система за изхвърляне на боклук в действие. Домочадията, които си нямат казани към къщите или блоковете, си изкарват боклука на специално обозначени места. Различните дни са за различни видове отпадъци; моите снимки явно са от ден за изхвърляне на пластмаса. Разбира се от торбите, в които е опакован боклукът - зелените с надпис "За рециклиране"; срещат се още жълти за "За изгаряне" и още някакви за такива отпадъци, които нито могат да бъдат рециклирани, нито да бъдат изгорени (например счупена чаша или пък твърда пластмаса). Сложна работа е да си изхвърлиш отпадъците в тази страна... И все пак аз съм доста облекчена от цялата тази сложнотия, защото моето общежитие има договор с частна боклукчийска компания, така че няма значение какви торбички ползвам. Няма нужда и да давам пари за споменатите сециални отпадъчни торби, мога да си ползвам тези, дето ми ги дават с покупките от супермаркетите(да, торбичките за боклук се специални и се купуват... мисля, че е нещо като алтернативен начин за плащане на данък смет?).

Просто нямаше как да не ви снимам и една от многобройните абсурдно тесни според моята българска гледна точка кооперацийки. Не съм сигурна дали ширината на нейните стаи има два метра... като си го представя и ме хваща клаустрофобия. А, не се оставяйте да ви заблуди паркираният пред нея камион, той също е с джобен размер - тука са много популярни "малък размер" колите. Много са сладурски, ама като застана до тях и се чувствам като Гъливер :D Няма как, за тесните им улички и още по-тесните паркоместа - малки колички.





Един от по-малките кампуси на университета. Идеята на снимката обаче не е свързана с него, а с пешеходния надлез. В Киото е пълно с такива независимо от факта, че на всяко кръстовище има светофар (добре де, в малките улички, където се вясва кола веднъж на час, няма, ама все пак...). Някой път ще се опитам да направя хубава снимка на изгледа на преминаващите автомобили, който се открива като се качиш на надлеза на близкото до общежитието кръстовище (изненадващо красив е).

-----------Дискретен преход към следващото място-----------

Тука няма какво толкова да се обяснявам, исках да се почуствам като културен човек и отидох на изложба в градския музей (Киотски държавен музей?). Сградите на музея бяха в много не японски архитектурен стил и изключително красиви, а контрастът им със синьото небе ми се услади.


-----------------------------------

Самотна снимка на зоната с ресторанти на територията на един от емблематичните за Киото будистки манастири - Киомизудера. Когато го посетих, беше отворен до по- късно от обикновеното, защото имаше специално осветление за подсилване ефекта на есенните багри на дърветата. Аз снимах и снимах, но нито една снимка не се получи... а беше толкова красиво! Ще се върна през деня, най-вероятно Анито като дойде, и ще отделя пост за това. Заслужава си, защото главната сграда има много специфична основа и изобщо вид.

----------------------------------


Една от двете главни зали на Нишихонганджи - храмът, в чието чистене се включих.
Наистина няма успея да ви впечатля чрез някаква си снимка, за да добиете представа за размерите й, трябва да я посетите на живо.

Едно Дими (за мащаб) пред златната Гинко билоба. Дървото е на няколко стотина години и толкова голямо, че клоните му ще се счупят от собственото си тегло, ако ги няма подпорите. Кокетна старица, която не може без бастуна си.

-------------------------------------

Изглед на леко порозовялото от свян небе над Камогава - реката, кръстена на многобройните си патешки обитатели. Този ден ми се стори особено красива.

--------------------------------------------

Коледната елха на университета - много приятна изненада за мене! Имало е специална церемония по запалването й, ама аз не разбрах на време за нея xD Лявата снимка е за да видите впечатляващите й размери.

----------------------------------------

Неподозирано многото сняг, който ме посрещна в Киото на 1-ви януари, като излязох от гарата (нали бях в Нара за посрещането на Нова година). Градът не беше виждал такова нещо в последните 60 години! Където ти поглед спре - белота; а снегът един пухкав, точно за снежни човеци. Първоначалната ми детска радост обаче бързо беше изместена от опасения, че ще умра от хипотермия,  защото облеклото ми не беше изобщо за такава мокрота, комбинирана с хлъзгавост. Не знам какво са си мислили хората, които са ме видели да подтичвам, докато размахвам ръце на всички посоки за баланс, ама не ме и интересува. Все още безпроблемно функциониращите ми 10 пръста на краката са по-важни за мене xD Благодарение на топлия чай от лайка и аспирина, които изгълтах веднага щом прекрачих прага на стаята ми дори не успях да се разболея(това го пиша за успокоение на бабчето!).

-----------------------------------------


Още някакви снимки на кампуса. Първата е на главната сграда, където карам болшинството от лекциите си. Има си супермаркет, книжарница, столова, кафене с многобройни маси (повечето студенти се събират тук, за да учат и да си похапват, без да се притесняват, че ще пречат с шума си на другите), както и зона за учене (обзаведена с компютри, лаптопи, принтери, контакти, телевизори, презентационен ъгъл, места за групови дискусии и проекти и още какво ли не, необходимо за спорната работа на един студент), за която ти трябва Дошиша студентска карта, иначе не може да влезеш вътре. Бих ви снимала как изглежда от вътре, ама трябва да издебна да няма много хора. А втората снимка е изгледа от стаята, в която карам час по четене на вестникарски статии; подраних невиждано за мене с 15 минути за първия час и от чудене как да убия времето прибягнах и до камерата.

---------------------------------------

Завършвам поста със снимки на част от коледните осветления из града, конкретно на тези пред близкия мол. Патките много ме озадачиха, така и не разбрах защо патки по Коледа.





Няма коментари:

Публикуване на коментар