2014/09/10

Приказката започва с...излитане!

 Иии с още по-голямо от очакваното закъснение(вече 8 дни) най-тържествено обявявам този блог за отворен! Вадете шампаскотооо!! \(^o^)/
 Реших, че е подходящо да започна с малко снимки още от пътуването ми... все пак това за мен е първото излизане от страната И първото качване на самолет! Че и два пъти за един ден.
 Не на последно място, искам да споделя огромната си благодарност на онзи незнаен човек, който, като е купувал самолетните ни билети, се е объркал и ги е взел бизнес класа. Където и който и да си, да знаеш, че те обичам! Пътуването беше страхотно, не спрях да си хапвам през цялото време, дори успях и с шампанско да си поглезя небцето(поне 3 пъти... ама шшт!).
 Таа това е явно един от двата бизнес салона на летище София.

В София времето беше прекрасно и много се радвам, че седях до прозореца (Ели, благодаря ти за което), защото гледката беше невероятна и неописуема.

 Докато се издигахме, имах чувството, че самолета преминава през различните пластове на небето...



 


Една снимка от доста облачен Амстердам, който ми направи впечатление с изключително подредените си къщурки и улици. За летището там мога да кажа само, че беше огромно, объркващо и естествено терминалът ни беше в единия му край, а нашият салон - в края на другия.
 И малко реклама на самолетната компания :) Доста по-различна е атмосферата тук в сравнение с "БългарияЕър". Стюардесите бяха толкова учтиви и през цялото време не спираха да ни хранят... а да си призная(не, че повечето от вас не знаят) аз съм си лакомник.
*Следва кратко представяне на менюто:*


Това, скъпи читатели, е само  ПРЕДЯСТИЕТО! И не, още не знам какво бяха половината от тези неща, но повечето бяха вкусни. Мамче, специално за тебе искам да добавя, че рибата беше превъзходна!

Просто не се сдържах и снимах сладурските опаковки на подправките (^^;

Основното ястие, което си избрах, беше сьомга с неизвестен, но слюнкоотделящ сос, която гордо-гордо успях до изям с клечки. До колкото разбрах, готвачът е от клон на много известна верига японски хотели, разположен в Амстердам. Щях да проверявам в интернет, но уви, забравих вече името (~~;
 

И тъкмо когато си помислих, че не мога да поема и трошичка повече, се появи стюардесата с пълна с шоколадови парченца от рая количка!




Не е ли сладко, как са написали името ми на български, ааа??!
(пише Силвия, добре дошла в Япония)

  И след 10 часа път до летище Кансай, пътуване с трамвай?влак? от терминала до основната част на сградата, 1 час чакане на опашка, за да си получа "личната" карта(т.е. карта, която се издава на всеки чужденец, пребиваващ повече от 3 месеца в Япония) и издирване на багажи, бях посрещната от моите приятели Шинджи и Мисато. Много беше мило от тяхна страна, че се разкарваха чак от Хирошима, за да ме посрещнат. Направо спасиха мене и Ели:  Мисато беше взела приятеля си, който взе огромните ни куфари и ги закара с колата си директно до общежитието, а Шинджи ни ориентира през впечатляващата влакова мрежа на страната. Тооооооолкова съм и благодарна, просто не мога още да повярвам.
 За край на така емоционалния ден, след като първо минах през банята за един ДЪЛГООЧАКВАН душ, обиколихме малко града, пих първото си и изненадващо слабо японско кафе и наваксах с новините от живота на прекрасните си приятели. А, ядох и първия си рамен, естествено с подобаващо сърбане(ако не сърбаш устните ти буквално изгарят).
Пуфф, ето затова ме мързеше да го почна тоя блог... толкова изписах, а и половината си впечатления не успях да предам! Какво да се прави, този пост ще го приключа вече :P

Няма коментари:

Публикуване на коментар