2014/09/12

Първа разходка из града

  И така, на 11 с Ели решихме да се захванем за работа и да свършим някои важни неща. Едно от тях беше да отидем да общината и там да си направим здравна застраховка и да ни напечатат адреса на онази "лична карта", която споменах в предния пост. Да ви кажа, тогава вече наистина се почувствах като чужденец... предния ден все пак го прекарах в компанията на японски приятели, които вършиха едва ли не всичко вместо мен и нямаше време да усетя, че не разбирам нещо или пък че съм се изгубила. Да, ама като ми връчиха един заплашителен формуляр за попълване с някакви административни детайли и незнайни думи, много бързо ми се промени света. Добре, че имаше една женица, чиято работа беше да помага на загубени индивиди като мен правилно да си напишат данните, иначе не знам какво щях да правя. Ама поне 2 часа изкарахме в общината де. После ходихме до кампуса да предаваме и там някакви документи и касови бележки; след това пазарихме в японския еквивалент на магазин за левче... И неусетно денят си отмина, а ние бяхме изморени и готови за сън... не че успях да спя реално, ама за това обвинявам тялото си, че бавно привикна с часовата разлика.

 
Тъй като на 11 не правих нищо особено интересно, нямам какво да ви предложа като снимков материал, но за сметка на това от 12 спомените са незабравими. Долните снимки са бледнеещи пред истинския изглед, но ще трябва да потърпите още малко камерата на мобилния ми телефон. На 16, като преведат стипендията, първата ми работа е да си купя свестен фотоапарат! Сутринта имахме ориентация на хората от общежитието и сред нея се събрахме десетина души, дошли от близо и далеч, с цел да се опознаем и да се разходим из града. Отнесени из разговори, в един момент се оказахме пред Киото Тауър и просто не устояхме на изкушението да се изкачим до горе. Гледката беше великолепна!!! Пред тебе се разкрива целия град, удобно растлал се в равнина, околните планини и сгушените в тях храмове, а в далечината наднича и Осака. Определено искам да се върна там нощно време, за да видя светлините на Киото.




 
 
Това, което се вижда в долната част на снимката е централната гара на града... под земята се разстила нещо като мол с най-различни магазини, че и с разклонение, посветено на храната и нейните любители :D А самата гара е мисля 8 етажна, като също е пълна с магазини и заведения за хранене.
Пред централния изход на гарата пък има и автогара, надявам се да добиете поне малка представа в сравнение с България какъв е мащабът тук.

Не че съм хубава тука, ама реших, че е хубаво да се показвам понякога в собствения си блог :D

 След това групичката ни реши да се премести в по-новата и по мое впечатление оживена с "барнати" младежи част на града. От там обаче нямам снимки, защото малко ме беше срам да снимам като луда всичко :D Ама там ще се върна със сигурност поне още няколко пъти, така че ще се осмеля някой от тях! Знаете ли, супер готино и просто да седнеш някъде, да си пийваш кафето и да гледаш просто хората, които минават наоколо, как са облечени, как се държат и самите им изражения.
 Снимките са от улица Терамачи, там хапнах приложената риба, която беше изненадващо сладка. За информация, пълна е със сладка паста от червен боб... ама наистина беше вкусна, ей! Дадоха ми я пареща, така че естествено успях да си изгоря езика :D Благодарение на въпросната риба обаче толкова се заситих, че вместо да отида да вечерям с новите си приятели(не че съм антисоциална, ама как да дам 3 000 йени за ядене 2 часа на корем, като изобщо не съм гладна?), реших да се прибера пеш до общежитието, което беше явно грешка. Не, не съм се загубила, моля! Всъщност градът е само с успоредни или перпендикулярни улици и е доста лесен за навигиране дори и от човек, бъркащ ляво и дясно(хмм, кой ли ще да е той??). Грешка беше, защото попътно единият ми сандал реши, че не съм му приятелка вече и искаше да се разделим... Аз обаче не му се дадох без бой и успях все пак да стигна до дестинацията си с две обувки. Вървяла съм сигурно един час и да, прося си съчувствие! :D


Няма коментари:

Публикуване на коментар