2014/09/28

Златният павилион

///Говорейки за изостанали постове...

Още докато беше непоносима жега в Киото(въпреки че е  почти октомври...) аз, Ели, Крис, Мишо и Шинджи решихме, че като истински туристи не може да не отидем да се полюбуваме на една от най-посещаваните(кхъмм... поизтъркани?) за града ни забележителности. Все пак едвам бяхме започнали лекции и университетски ориентации, така че имахме достатъчно свободно време за обикаляне. Както разбрах същия ден, решението е било на място, тъй като Златният павилион е меко казано на майната си от всяко едно място, където се подвизавам обичайно аз. След близо 50 минути таралянкане в претъпкан автобус, който за мой ужас се движи в грешното платно на улицата(!още не съм свикнала на обратното движение тука), пристигнахме до целта си, където ни чакаше Мишо, тъй като неговия университет също е на майната си, т.е. в непосредствена близост до нея.





Водата можеше да бъде и по-чиста, ама не може винаги човек да има късмет... нищо, мисля да се върна, когато завали сняг, защото гледката била невероятна. Дано да завали сняг де, тука не било често природно явление.

*Малко информация за любознателните:
"Кинкаку (Златният павилион) е помещение, в което се съхраняват реликви на Буда. Павилионът е част от храмов комплекс, който преди са наричали Рокуонджи, дзен-будистки храм от школата Шококуджи към сектата Ринзай.(...)Градината и постройките около Златния павилион, се счита, че представляват девствената земя на Буда на този свят.
Втория и третия етаж на Кинкаку блестят, а златен феникс се е извисил на върха на дървения покрив. Трите етажа са построени в различни будистки стилове, но като цяло сградата е типична за архитектурата на периода Муромачи."

Няколко различни ъгъла, за да може да се полюбувате от всички страни. Само отзаде снимките не се получиха, защото слънцето беше в кадър, а павилиона, както подсказва името му, отразява много успешно светлината.
Струва ми се важно да спомена, че павилионът не е направен изцяло от злато. Дървените му стени са покрити с фин златен станиол, така че се обновява през определен период от време. Ние извадихме късмет, защото станиолът е бил сменен по-рано същата година, така че беше нов, съответно много лъскав и отразяващ светлината.


Самите градинки в околността не са особено впечатляващи, а и честно казано, освен въпросния павилион, няма друго нещо за гледане. А в него не може да се влиза, само от вън се наблюдава.

Ели се опитва да чете ема - малки дървени плоскости, обикновено квадратни, които се продават в храмовете; на тях човек пише молитвите си към боговете и се моли да се сбъднат; има и такива с готови надписи. Както виждате, японците също палят свещи.
Гори се и всякакви видове различни аромати тамян. Шинджи каза, че ако минеш през пушека и се окадиш, ще бъдеш здрав и всичките ти болежки ще ти минат(не знам до колко е достоверна информацията, младите японци не са особено запознати с религиозните традиции и обреди).

Няма коментари:

Публикуване на коментар