...или как Силвия се разочарова :D
Още в деня, когато пристигнах,
отидохме в нещо като сладкарница с Мисато, Шинджи и Ели. Аз имах тежка
нужда от енергия, съответно исках да си взема едно добро, силно кафе.
Шок номер едно: жената на касата ме пита дали искам малко кафе и
същевременно ми показва една чаша с размер на водна! Шок номер две:
кафето има вкус на вода с лек намек за кафе.
И така, реших, че мога да си позволя специален пост, посветен на японското кафе, просто защото беше голяма изненада за мен. Обикновеното кафе тук е с американски стандарт, т.е. много като количество и изключително слабо. Та от там и разочарованието ми - аз съм свикнала да се обръщам към кафето за енергия и събуждане(обвинявам студентския живот за това!), така че, като не мога да си го набавя, ставам тъжна и мърмореща.
Опитах какви ли не кафета, които се предлагаха в различните комбини(за комбини обещавам да направя пост), но изводът е само един - явно еспресо в японските умове често включва и мляко. А периодично и много захар... Пих кафе и в кафенета с невероятна и обнадеждаваща атмосфера, но уви... и там кафето беше незадоволително - слабо и захарно.
Затова, след известно време на душевен и телесен тормоз(наистина имах нужда от помощ с безсънието, което ме беше налегнало заради разликата във времето), отидох до най-близкия супер още първата седмица и закупих най-големия буркан с европейско кафе, което предлагаха. Не е евтино удоволствие, но определено си заслужаваше!
Нескопосана снимка на кипро кафене, където бях заведена от една съседка. Ако трябваше да стигна до там сама, не бих успяла. Минава се през една малка врата, после по тесни стълби, а самото помещение събира максимум 20 души. Атмосферата обаче беше страхотна - барман, облечен с риза, елече и вратовръзка, ти приготвя кафето със запарена в чайник вода; музиката е акустична, сякаш се носи от пианист на горния етаж; интериорът е като от старите влакове първа класа по филмите.
Кафе от въпросното заведение, което имаше божествен мирис, но почти никакъв вкус. За сметка на това придружаващия го крем беше невероятен, само като се сетя за него и ми се прихожда пак там.
И последно, искам да добавя, че тук кафенетата ми се струват с много по-различна, определено в хубания смисъл, обстановка. Може би като посетя малко повече, ще кача снимки, за да добиете представа, защото аз нещо не мога да я предам с думи.


Да, за жалост независимо дали пътуваш на изток или на запад, кафето никога не e същото... Още една причина защо вкъщи си е най-добре :))
ОтговорИзтриване