2014/11/16

Покоряване на Даймонджи

Йеей, ъпдейт! нищо, че е един от не малкото изостанали/закъснели постове (този конкретно с месец...)
И така, Силвия изкачи планина от основата й чаак до върха, доколкото може да се нарече планина със скромните 465 метра :D Бях супер ентусиазирана и с нетърпение очаквах да дойде неделята, защото времето беше прекрасно, дърветата вече сменяха премяната си, а и това щеше да бъде първото ми изкачване на каквито и да е издадени географски обекти.
Въоръжена с раница, минерална вода и онигири за подсилване, започнах покоряването на една от емблематичните за града планини (а Киото е обграден от доста такива).



Тъкмо преди да преминете границата от нормалния градски път към планинската пътека, пред вас се изпъчва автомат за безалкохолни напитки, особено полезен, ако не сте били достатъчно предвидливи да си донесете такива. Този предлагаше и топли варианти, тъй като времето вече беше започнало да застудява.

Карта на маршрута, аз поех по червената линия, а после по зелената и така до върха.



Както установих, качването, поне до края на червения маршрут изобщо не беше трудно, най-вече защото там, където наклонът ставаше стръмен, се появяваха многобройни стъпалца. Така и по-възрастните хора (които са доста като процент от населението на Япония), и малките деца могат също да походстват на воля. А по пътя срещнах много връщащи се вече такива, които учтиво ме поздравяваха с Конничива и аз също толкова учтиво им отговарях ^^




В края на червената пътека се стига до едно разширение, с живописна гледка на Киото, излегнал се в ниското. Изключително приятно място за хапване на позакъснелия обяд, още по-вкусен, защото съм пълна с вътрешно удовлетворение.



Тази снимка е от баш върха на планината, пътят до там беше доста по-планински, но все пак обезопасен
Хората бяха значително по-малко на брой в сравнение с предишната ми отбивка, може би защото от тук гледката не е толкова впечатляваща, или пък защото на хората не им се върви чак до тука? 
Няма значение, Силвия е доволна   от себе си и от деня! Не може само ядене,я xD


*Тук мисля да вмъкна малко есенни нюанси, за да усетите и вие атмосферата^^


*И последно, споделям нещо, което на връщане улови погледа ми и ме застави да си го купя. С надпис, гласящ нещо от рода на "може да го намерите само в Киото", а и защото до сега не бях виждала подобно ястие да се продава из сергиите, нямаше как да устоя. Приятно ме стопли И беше вкусно!

Няма коментари:

Публикуване на коментар