Почивка, разходки, пътуване, безделица и още много неща, с които да оползотворя изведнъж увеличилото се свободно време. Но за това в друг пост, този е посветен на виновника за дългата почивка, а именно - университетския фестивал.
В Япония всяко училище и университет си има фестивал, който се провежда веднъж годишно с цел да се сближат учениците, че и родителите да могат да се порадват на оправните си дечица (ако приемем, че имат възможност да посетят фестивала, разбира се). Въпросните фестивали се организират и провеждат от самите ученици, разделени по класове, както и по клубове по интереси, а учителите само наблюдават отстрани, доколкото знам аз. Та, учениците решават какво да правят на фестивала, например дали ще продават нещо, или ще танцуват, или пък ще правят работилничка... възможностите са безбройни.
Конкретно за фестивала на моя университет... абсолютно надхвърли очакванията ми! Беше пълно с млади и стари, ученици от всякъде, както и семейства с малки деца, всички дошли да разгледат, да хапнат и малко или много да спонсорират университета с покупките си. Въпреки некания и нежелан дъжд, навалица и глъч; разминаването - почти непостижимо! Най-отдолу на поста прилагам две не особено добре заснети клипчета, за да добиете представа.
Според картата и списанието, съставени специално да ориентират хора като мен, общият брой на сергиите за храни и напитки е скромното число 152! Предлагаха се захарен памук, паниран сладолед, палачинки и гофрети с най-различни вкусове, азиатски и европейски супи, такояки, якисоба, никуман, пържени картофи, хот-дог, такос, варена царевица, някакви странни туршии, и още сумати вариации на десерти и манджи. Естествено, приготвени на място от самите студенти! Топли, парят, примамват те от всички страни с носещия се аромат. А ако това не е достатъчно да те убеди да си купиш, то това ще се опитат да направят многобройните сладкодумни викачи, стоящи на всяка втора крачка, с единствената мисия да привлекат възможно най-много клиенти. Аз като човек, идващ от култура, където няма такива неща, осъзнах, че ми е доста трудно да отказвам ясно и точно, много са занимателни тези викачи, ей! :D Т.е. Силвия хич не се ограничи от похапване на всевъзможни дивотии.
В самите сгради има още 60-тина стаи, в които се провеждат разни неща, от мейд-кафе, през изложба с макети за любителите на влаковете, до учене на степ танци. С Ели още първия ден се наредихме за една от главните атракции, окама-кафето, в което сервитьорите са момчета, предрешени като най-различни стереотипни женски персонажи (срамежлива ученичка, секси полицайка, мъжествена спортистка...) Чакахме 20 минути, но определено си заслужаваше, не спряхме да се хилим, момчетата бяха адски забавни и разчупени.
Друг бисер в програмата за мен беше "страшната стая", която май е един от задължителните елементи на фестивалите. Още с рекламните плакати бях вече спечелена!
А какво представлява всъщност?
Значи, на входа ми беше връчено едно фенерче, единствения ми спътник в предстоящото приключение. После ме пуснаха да вляза в залата, която беше тъмна като в рог, така че единствения лъч светлина идва от въпросното фенерче. Въоръжена с него, от мене се очаква да намеря правилния път до изхода. През времето, в което аз се лутам плахо в тъмата, от предвидими и абсолютно непредвидими места ти изкачат маскирани и окървавени "чудовища" и ти изкарват ангелите. Ще ви излъжа, ако кажа, че не съм извикала нито веднъж :D Като цяло добре се справиха чудовищата, а и декорите бяха ефектни...определено бих посетила и други такива стаи!
Заповядайте на фестивала!
Бонус:разходка из сергийките




Хахахха лудницааа! :D ХРАНААА, опити(?) за музика, страшна стая.... Изглежда супер забавно, голямо приключение, лол. Няма да се притеснявам, че скучаеш ;D (а аз горката без да съм закусвала гледах клипчетата и сякаш мен привикваха и приканваха тези викачи... ех, мечти :D)
ОтговорИзтриване