2014/11/06

Дъждовен следобед и пак замък

След дълга липса на муза в комбинация с обилно количество мързел, нааай-сетне ви представям още един от много закъснелите постове!


Замъкът Ниджо, още един от обектите на Световното културно наследство на  ЮНЕСКО. И само на 20-тина минути вървене от общежитието ми. Аз реших обаче да отида след лекции, така че ми отне двойно повече време де. Така е, като си в настроение за разходки из дъжда. 
 За мое щастие, снимките се получиха много добре, въпреки мрачното време. Заслугата я отдавам изцяло на новия ми телефон, който след един месец канене и туткане си купих. Пълно задоволство! От сега нататък ще ви засипвам с още повече снимки!

Тъй де, за замъка - ами той вече не съществува, защото така и не е реставриран; от него е останала само основата, която служи за площадка, от която посетителите могат да се наслаждават от високо на градините. Входът на постройката, отворена за туристи, можете да видите на долната снимка. Като минете през него, събувате си обувките, прибирате ги в едно от стотиците шкафчета и тръгвате да обикаляте из стаите и коридорите, докато не направите пълна обиколка. Сградата е едноетажна, но разлята и с просторни стаи. Вътре не е разрешено да се снима, за да не се увредят рисунките по стените и параваните, цветовете на стените и т.н. По спомени, всяка отделна част на постройката има различни мотиви по подовете, стените и таваните, а стените на покоите на шогуна и ескорта му бяха изписани с невероятни красоти.
"Замъкът Ниджо е бил построен през 1603 г. като резиденция в Киото на Токугава Йеасу, първият шогун на Едо-периода (1603-1867). Неговият внук и трети шогун – Йемитсу, е завършил сградите на дворцовия замък 23 години по-късно и е доразширил комплекса, добавяйки пететажна крепост.
След като шогунатът Токугава пада през 1867 г., замъкът Ниджо е предаден от петнадесетия шогун Йошинобу на императора и е бил използван като императорски дворец за известно време, преди да бъде дарен на града през 1939 г. и отворен като исторически паметник.
Замъкът с прилежащите му структури се разпростира на 275 000 кв.м площ, а застроената площ е 7300 кв. метра. Разделен е на три части: Хонмару – основен защитен кръг, Ниномару – втори защитен кръг и градини, които ги заобикалят. Територията на замъка е заобиколена от защитни стени и външен и вътрешен защитен ров, запълнен с вода.
Посетителите влизат на територията на замъка през голямата източна врата, прекосявайки водния ров."


На мен най-голямо и приятно впечатление ми направиха градините, изключително спокойни, въпреки не малкото количество посетители. Радвам се, че успях да отида преди да дойде окончателно есента, защото на тези градини им подхожда сякаш повече зеленината.  Според картата, през пролетта цъфналите вишни в една от градините също не са за изпускане.






Изгледът от основата на нереставрирания замък.

Горните аранжирани камъни ми напомнят за пясъчните минималистични градини, характерни за дзен-будистките манастири.


Тази снимка ми е особена гордост, като си я гледам, се чувствам като добър фотограф^.^ Невероятна красота са японските градини, а!

И за бегла ориентация прилагам карта на обекта: отворената за туристи част от замъка е разлятата леко зигзагообразна постройка в долната част на картата(т.е. споменатия в цитата Ниномару); а горната успешна снимка е на езерцето от дясно.

1 коментар:

  1. Толкова е хубавоооо! И да, камерата на телефона ти е герой :Д
    Само не разбрах това с птичките дърворезба ли е... Изглежда толкова прецизно направено (??)

    ОтговорИзтриване